За и против частните уроци

Фразата „за и против частните уроци” периодично се превръща в лайтмотив на журналисти и просветни администратори. Порой от думи, всяващи ужас, ни засипва, засилвайки отчаянието и безизходицата на родители и деца. Въпросите „накъде”, „как”, „защо”, „кога”… увисват в общественото пространство без еднозначен отговор. Оглеждаме се за помощ (към министерството, към училището, към учителите, дори към други родители), а Тя – помощта - не идва. И, май, като в приказката, викайки Неволята, стигаме до изстраданото прозрение, че сами трябва да си помогнем.

Като родител, учител и собственик на обучителна институция, отдавна съм стигнала до извода, че с вайкане и чакане някой друг да вземе присърце моя проблем, няма да стане. Затова и създадох Учебен център „ТАРА”: да въздействам чрез собствени механизми върху нивото на обучение на нашите курсисти. При подготовката на учениците за кандидатстване след 7-ми клас, както и на кандидат-студентите, ние изработваме образователна стратегия, съобразена с ДОИ, но и с индивидуалните възможности и очаквания на обучаващите се. Курсовете са в разнообразни интерактивни форми, защото младите хора искат успехите да идват бързо и лесно: ускорените курсове са най-предпочитаните, но, убедена съм, че най-висока успеваемост се постига в едногодишни и двугодишни курсове, а не с интензивно обучение. Напоследък обаче (противно на медийния шум) все по-чести стават обажданията на клиенти, проявяващи интерес към поддържащи обучения (в помощ на училищната подготовка) и то за все по-малки класове (4,5,6 клас). Ние и затова се ангажираме с целогодишни обучения (в занималня) с деца от 1 до 4 клас, полагайки една здрава основа за външните оценявания. Текущата подготовка, и то от ранна училищна възраст, осигурява предвидим успех в ориентирането на децата след 7-ми клас. Изборът на училища е голям, възможностите за чуждоезиково обучение все повече се разширяват, но илюзия е, че децата нямат нужда от допълнителна подготовка (де да беше така!).

И да искат, съвестните ученици трудно успяват да се съсредоточат в часовете! Учителите (по призвание), въпреки желанието да си свършат работата, рядко имат реални условия за това (по причини, които всички знаем)! Родителите влагат и средства, и много надежди, че училището ще се окаже онова истинско Училище и като знания, и като цялостна подготовка за живота! Често всички просто се молим децата да оцелеят физически, дори и нищо да не научат…

Къде сме ние – учебните центрове – на фона на всеобщия хаос? Ами, опитваме се да създадем ред в хаоса! Дано не прозвучи твърде самонадеяно, но, мисля си, че ако всеки от нас – гражданите на изстрадалото ни от непрестанните „преходи” общество – променя по малко, но постоянно себе си и средата около себе си, то рано или късно промяната ще стане видима…

Удовлетворението е огромно, когато в офиса на образователния ни център идват доволни клиенти, водещи свои близки. Щастливи сме, когато добре сме си свършили работата и нашите курсисти не бързат да приключат отношенията си с нас, а продължават да ни бъдат клиенти за езикови курсове или за професионално обучение.

Мислейки за бъдещето на нашата фирма, в Учебен център „ТАРА” залагаме не само на обучението и доброто отношение към клиентите, но и на постоянното повишаване квалификацията и мотивацията на преподавателския и мениджърския екип. Твърдо убедени сме, че гарантираният успех е в екипната работа, затова споделяме своите възгледи и с корпоративните си клиенти при мотивационни и други фирмени обучения…

Каквото и да си говорим – частните уроци (но не във вида „обучение по домовете”) имат бъдеще, дори и в българското училище да настъпят промени, защото децата са нашето „утре”, а те заслужават да инвестираме в тях. И защо не и с частни уроци, стига това да допълва общообразователната и професионалната подготовка. Споровете, струва ми се, са безпринципни и отричането на допълнителната подготовка е нескрито афиширане на нечии нездрави интереси.

Марияна Бохотска