Стресът при децата

  Последните събития, свързани с пандемията от коронавирус (COVID-19), промениха ежедневието на децата и техните родители. Поради затварянето на детските градини и училищата и децата, и родителите са под голям стрес. Стресът на родителите е свързан не само с опасения за здравето и финансовата стабилност, но и със самата реалност, променила навиците ни в ежедневието. За децата е не по-малко трудно да привикнат към промените, които нарушават тяхното усещане за подреденост, спокойствие и безопасност. Затварянето вкъщи и липсата на контакти и възможности за игра с връстници може да ги направи тревожни, което допълнително увеличава стреса и за техните родители. Начинът, по който малки и големи изразяват своето безпокойство, често е еднакъв - неочаквани избухвания, плач без причина, депресия и истерия.
Независимо от причините, стресът може да има сериозни последици за физическото и психическо здраве най-вече на децата. Ние - възрастните, е добре да бъдем наблюдателни, за да разпознаем навреме признаците на стрес у тях.


  Ето няколко признака, че децата ни са подложени на стрес:

  Главоболие. Обикновено това е първият признак за стрес.При чести оплаквания от главоболие би било  добре да осигурим спокойствие на децата, за да са отпочинали. Важно е често да пият вода, за да са хидратирани, защото недостатъчното количество вода сьщо води до главоболие.
 
  Болки в стомаха. Болките в стомаха са присъщи за по-чувствителни деца, които трудно признават емоциите си. В случай, че детето играе, яде и спи нормално и няма други симптоми, това може да е признак на стрес. Ако болките се проявяват само когато има определен час в училище, или когато му предстои някоя извънкласна дейност, вече знаем какъв е проблемът. Най-добре ще е да поговорим с него, за да разберем какво го притеснява в конкретния случай. Чай от мента, повече разговори след лягане и повече топли прегръдки, би трябвало да облекчат неочакваните психосоматични болки.

  Промяна в апетита. Друг явен признак за стрес е намален или увеличен апетит, особено ако е в комбинация и с променливо настроение. Възможно е тревожността да е свързана с проблеми в училище /съученик или преподавател/ и чувствата, които изпитва, да се отразяват върху апетита му. В този случай е добре да се храним всички заедно, за да наблюдаваме какво яде детето, а близкият контакт с нас ще му помогне да преодолее социалните затруднения. Ако проблемите продължават седмици наред и липсва интерес към дейности, които обикновено обича, добре е да го заведем на педиатър. Ако лекарят изключи всякакви здравословни проблеми, можем да се обърнем към психолог или психотерапевт.

  Проблеми със съня. Когато детето рано се уморява, или стои до късно вечерта, а заспиването често е придружено с истерия и плачливост, е добре да ограничим телевизията, игрите и захарта и да предложим чай от липа, мед с мляко или чаша топла вода.

  Тревожност. Децата проявяват тревожност, когато преминават през трудна ситуация. В следствие от това те започват да заекват, да гризат нокти, да скърцат сьс зъби или да придобиват тикове. Най-добрият подход в случая е да покажем на детето, че го подкрепяме напълно и разбираме това, което чувства. Ако въпреки подкрепата ни, то продължава да е тревожно, трябва да се посъветваме с детски психолог.

  Прекалена заетост. Хроничният стрес най-често е причинен от натоварения график – училище, домашни, курсове,спорт, школи.Твърде много задължения означава по-малко свободно време, а точно то е жизнено важно за развитието на децата като балансирани личности. Би било добре да им осигурим повече свободно време за любими занимания.

Разбира се, има и много други признаци, които сигнализират на родителите,че нещо се случва в душата на детето. Възрастните трябда да сме максимално наблюдателни, за да осигурим адекватна подкрепа на малчуганите. Правилният подход към децата в началото на една трудна ситуация, и по-късно в нейното развитие, ще позволи на родителите да ги подготвят по максимално добър начин за предстоящите промени и ще помогне децата да бъдат предпазени от по-тежки психо-социални последици. Това означава, че действията на родителите трябва да са съобразени с въздействието, което може да имат върху всяко конкретно дете. Важно е внимателно да се изслушва детето и да се показва, че истински се интересуваме от думите и чувствата му.