Родител-дете: кой „командва парада“ ?

Работата на възрастните е да се грижат за безопасността на децата; да ги научат да правят разлика между Добро и Зло;  да изградят у тях ценностни ориентири, които ще им позволят в бъдеще да намерят своето място в живота. Опитвайки се на всеки детски въпрос да даваме верни отговори ( и по възможност все правилни), като родители често изпадаме в трудни ситуации: първо, защото няма как всичко да знаем,  и второ, защото никога няма една абсолютна истина. Чувството ни за справедливост в този смисъл често бива подложено на изпитание. Същото се случва и с децата ни: понякога те не одобряват или дори не разбират нашите решения.  Именно родителите, а не децата обаче трябва да са тези, които „водят“, при това с осъзната отговорност за последствията на всяко взето решение. Родителите в това „водене“  не могат да са всезнаещи и безгрешни. Според нас-преподавателите в Учебен център ТАРА, те трябва да се фокусират върху подпомагането на децата да развият умения като самоконтрол, търпение, смирение, но и креативност, инициативност, решителност. Тези неща , наравно с образованието, са показателни за бъдещия успех в зряла възраст.

Днес йерархията между родител и дете вече не съществува. Вместо родителите да упражняват позицията си на възрастни, които знаят какво е най-добре за децата, те им дават прекалена свобода и „тежащ“ им избор, съсредоточават се  върху това да ги „правят щастливи“ и излишно да повишават самочувствието им ( често неподплатено с необходимото). Вместо да учат децата на разликата между Добро и Зло,  като постоянно им обясняват, че не трябва да чакат някой да ги направи щастливи, нито пък все в другите да търсят вина, те  изпълняват всяка тяхна прищявка. Не се разбира май кой „командва парада“. Мода- какво да се прави!

Американският психолог  Ленард Сакс говори за това, че сегашното поколение родители прекарват повече време с децата си, отколкото всички предишни поколения. Но вместо да споделят общи интереси или да подкрепят децата в самостоятелните им занимания ,те  вършат всичко вместо тях. Ако преди време предимно родителите  помагаха на децата си с  уроците, днес все по-често ги насочват  в  извънкласната им дейност към специализирани образователни институции. Ние като педагози с удоволствие се заемаме с това, но не бихме могли да заменим общуването на родителите с децата, което общуване понякога става и чрез учене с децата.

Ето няколко практични съвета за пълноценно общуване,  с които ние бихме искали да помогнем:

Направете семейните вечери приоритет. Нека общуването бъде пълноценно. Спазвайки етикета на масата, децата ще осъзнаят,че правилата за поведение и в живота са много важни.

Махнете екраните от спалнята. Подрастващите  страдат от хронична загуба на сън, което води до лошо поведение и може да стане дори причина за влошено психично здраве.

Поставете екраните извън спалнята и детската стая и ограничете употребата им. Това поколение живее в един предимно виртуален свят. Онлайн приятелите бързо могат да станат по-важни от приятелите, които децата виждат на живо. Те не знаят как да общуват с някого лице в лице или как да развият външни (извън виртуалния свят) интереси и хобита. Видеоигрите пък променят начина, по който мозъците им работят.

Учете ги на смирение. Научете децата си, че не са най-важните хора на света. Те трябва да могат да видят света и през „чужд обектив“, да се научат да приемат спокойно отхвърляне или неуспех. Научете ги, че не винаги „всеки получава трофей“, че не за всяко положено старание се получава  награда.

Изградете съюз между училищните институции и вас. Ако детето ви е направило нещо лошо в училище,в  занималнята , в клуба  по интереси или в спортната зала , не се обръщайте към учителите , треньорите и администраторите с подозрение и недоверие. Напротив, подходете непредубедено и заедно уточнете причините за неправилното поведение у детето или неговите груби прояви спрямо другите, както и каквото и да било в неговите действия, провокирало реакция в социалната му среда.

Грижете се за децата и тяхната безопасност. Не позволявайте на детето си да взема решения, за които житейският му опит не достига. То може да допусне неволни грешки, за които ще сте отговорни Вие.

Изпълнявайки всичко това ( и куп още неща), може да разчитате, че: „Вашите деца ще ви благодарят! Не днес и може би не утре, но някой ден… може би.”