2024-11-24
Алтернативно обучение е всяко друго обучение, различно от стандартното. Необходимост от него възниква тогава, когато средствата на класическото не постигат нужната ефективност. Както всичко ново, което разчупва стереотипите, така и всяко иновативно обучение има и привърженици, и противници. И двете гледни точки имат своите доводи. Но не бива да забравяме, че живеем в динамично време, а децата изпитват все повече затруднения при усвояване на материала в училище. Това говори за недостатъчна ефективност на самата класическа методика. Именно затова възникват и тези нови методологии. Тяхната единствена цел е да помогнат по адекватен начин на децата.
Алтернативната философия на образование поставя ученика в центъра на обучението и неговите индивидуални интереси и нужди диктуват учебния процес. Най-популярните форми на такова обучение са: домашно обучение, Валдорфски училища, Монтесори училища.
Домашното обучение
За домашното обучение са необходими единствено добре подготвени и мотивирани да образоват детето си родители. Те познават най-добре нуждите на своите деца и затова могат да бъдат максимално ефективни спрямо неговите потребности. Опонентите на този тип обучение обаче посочват липсата на разнообразен социален контакт и на педагогическо и специализирано образование от страна на родителя.
Валдорфско училище
Средата във валдорфските училища наподобява семейната – авторитетът на учителя се гради на доверие и разбирателство. Учителят влиза в ролята на родител, чиито пример и насоки учениците са склонни да следват. Изкуството е много важно за този тип образование като материалът се усвоява чрез пряка среща с естетическото. Чрез изграждането на опит и извеждането на идеи от изкуството и самата природа се постига по-пълен контакт със заобикалящия свят. Недостатъците на такъв тип обучение обаче са сериозен фактор за някои родители- например незадължителното четене, незадължителното усвояване на математическите правила, както бавното темпо на предписаните по учебен план дисциплини и т.н.
Монтесори училища
При този метод детето с присъщите му любопитство и индивидуалност е в центъра на учебния процес. Вярва се, че то по природа е добро, способно и само може да развие потенциала си, ако бъде поставено в подходяща, стимулираща интереса му среда. Знанията не бива да му бъдат налагани, а предлагани индиректно – често чрез игра и чрез дискретните насоки на учителя, съобразени с интересите на ученика. Но ако тези умения биват развивани до съвършенство,то индивидуалното поощрение бива развито до краен индивидуализъм, дори за сметка на умението за включване в групова работа,което за някои родители е недостатък.