Объркани студенти в объркана държава

От няколко дни в медийното пространство усилено се обсъждат проблемите на образованието.Това е неслучайно – медиите обичат проблемите, а образованието винаги изобилства от проблеми за разрешаване.

В нашата образователна система пропуски има на всяко равнище. Огромни пропуски в навиците, възпитанието и грамотността зеят и в началното, и в средното, и във висшето образование. Според простата логика на причинно-следствените връзки началното образование е призвано да положи основите на една грамотност и да създаде навици за учене. Средното образование трябва да създаде едни вече осъзнати и критично мислещи млади хора, като доразвие общата им култура. А за висшето образование остава да надгради предходните два етапа, да превърне младите хора в специалисти в една по-тясна област, която трябва да подчертаем с дебела черта – те сами са избрали.

В каква степен обаче изборът на специалност е правилен? В каква степен е осъзнат? Какво мотивира този избор? Държавата се е осъмнила в правилния  избор на кандидат-студентите и се е замислила дали да не заплаща обучението само в определени специалности. Чуха се много мнения за и против квотите.

Квотите вероятно са необходими по няколко причини.

Първата от тях е необходимостта от подготвени кадри. Липсата на кадри в някои сфери е хиляди пъти по-осезаема от тази в други. Във всяко време има „модни“ спициалности и „модни“ професии. Във второто десетилетие на 21-ви век, в което ние доколко щастливо, доколко нещастно пребиваваме, на мода са IT специалистите. Това е напълно обяснимо с няколко прости факта. Първият, и може би най-важен, е бумът на технологиите. Светът се е задвижил с един съвършено забързан ритъм, в който всеки ден се случва нещо ново. Цялостната комуникация между хората е променена, а оттам и целият интернет свят.

Втората причина за бума на IT специалисти не е тайна за никого – те са едни от най-добре платените кадри в иначе никак не добре платената ни държава. Така хората с малко над средните компютърни умения учат информационни технологии, отиват на интервю, взимат ги на работа, прекарват по 10 часа зад компютъра на ден, капсулирани в своите бизнес сгради и накрая на месеца взимат четирицифрена заплата. А според редица статистики,  накрая се оказват и недостатъчни.

Третата причина е пълният упадък на хуманитарното образование, и по-специално на филологическите специалности. Те са загубили онзи блясък и престиж, който са имали през 19. и 20. век и сега са заприличали на остарели сребърни сервизи. Красиви са, но никой няма нужда от тях. Времето им е минало. Кризата в полето на хуманитарността отново е свързана с промененото време. Хората нямат вече време за четене, нито време за седене в библиотеките. Те бързат, смятайки, че смартфонът им знае всичко по-добре от писателите, от философите, от психолозите или алхимиците.

След всичко изброено, изводът е, че квоти трябва да има. Държавата трябва да регулира своето производство на кадри. Да направи един чисто икономически анализ  на специалностите, университетите и кадрите, излизащи от тях. Да разграничи печелившите от губещите инвестиции. И да избере правилно. Дано държавата се прояви като един осъзнат студент в избора си. Защото нямаме повече нужда от объркани студенти и объркани държави.