Образователен калейдоскоп

1. 4.      Какви са впечатленията Ви от студентите в последните няколко години?

Всеки випуск има своя специфика. С изненада всяка година си споделяме между колегите, че отново имаме добри студенти, които са избрали да учат БФ.  Аз много ценя пъстротата сред първокурсниците си – сред тях има музиканти, талантливи писатели, хора с професионално отношение към спорта и щанс да са добри спортни журналисти, топ модели (споделям го с най-топли чувства) и пр. Все по-малко от тях покриват онзи познат от миналото ни профил на филологически настроения студент, но това съвсем не означава, че нещо не е наред. Напротив, смятам, че сега имаме възможността да работим с различни млади хора, които, оказва се, в началото изобщо не знаят какво е това БФ, а след години са истински признателни за шанса да са попаднали в тази специалност. Освен това, сегашните ми първокурсници са много непосредствени, прагматични и ориентирани, но и някак инертни в това да положат непосредствен труд, за да постигнат нужното. Но и това се променя при налична мотивация.

5.      Как оценявате нивото на образованието в България? Успява ли университетът да изпълни задачата си – да надгради знания след гимназиалния етап?

Смятам ,че нивото на средното образование в България днес е печално. Изключвам, разбира се,  някои добри примери. Особено съм притеснена за основното образование. Но това е голяма тема.

А дали Университетът изпълнява своята задача: все още да, но мисля, че това е лимитирано като време, ако не се промени управлението и политиката във висшето образонание. Повечето университети са комерсиални проекти с неясно качество на образованието. Същевременно е налице един очевиден парадокс: в България се образоват безкрайно много хора, които после се изнасят навън. Излиза, че българското висше образование усвоява обществени пари и бюджетите на семействата, за да бъде „изнесен” навън продуктът на тази колосална инвестиция. Към това ако прибавим факта, че най-добрите ни ученици отиват в чужди университети и рядко се завръщат, то картината става съвсем притеснителна. Все пак имам позитивно усещане и то е заради факта, че моите студенти стават добри учители или журналисти, които мога да слушам или да чета.

 6.      Кое е най-голямото предизвикателство в преподавателската работа?

Да ми е интересно, докато работя! Да остана с чувствителност към студентите си и да имам нова сетивност и рефлексия към преподавания от мене материал. Ако имам усещане за реално общуване с материала и колегите си, значи всичко е наред. Не винаги обаче съм на ниво. Другото предизвикателство е да имам баланс в това да ги повлека към по-дълбокото, където на мен ми е по-интересно, и потребността от интеграция в знанието, което все пак е по-рутинно и по-търпеливо преживяване в преподаването. Е, има и битови предизвикателства, но без тях няма как. Понякога е трудно в 8, 30 ч. да анализираш сложен исихастки текст, а колегите спят с отворени очи и влизат в рамките на първия един час ....

7.      На какво трябва да ни научи университетът?

Университетът може да ни научи, ако се вслушаме в пространството от различни хора, които го съставляват. За мен ценно е да се научим как се прави задълбочено и цялостно изследване, как да се придържаме към истината, да сме коректни в науката и знанието. Най-ценното е да се научим да разпознаваме важните за нас идеи и хора. Е, може да ни научи и на много глупости и хитрина, но и това е опит, ако го изберем...

8.      На какво трябва да се научим сами?

Трябва сами да разберем кое е значимо за нас и кое ни прави щастливи и пълноценни. Сами трябва да се научим да се трудим, да се самообразоваме и да се грижим добре за себе си и средата си. Това е много важно, дори е по-важно от всичко друго. И последно, много е хубаво да се научим да учим, което всъщност означава да проверим повечето от нещата, които сме приели за верни.