Образователен калейдоскоп

             1. Как висшето образование „отваря вратите“ пред днешните млади хора?

Като почти всяко събитие в живота, и висшето образование е възможност. Тя обаче не е артикулирана ясно нито от хората, които съставляват университетите, нито от младите хора, които встъпват в тях. Все пак аз имам наблюдения и ще споделям своето мнение основно за СУ, тъй като в последните вече 20 години животът ми е свързан с него. Със сигурност Университетът отваря нов период в живота на всеки свой студент. Казвам го, защото той е пространство, в което присъстват хора със съзнателно отношение към своето образовение и изобщо към процеса на придобиване на знания и умения. Искам да кажа, че ценното и онова, което би могло да разшири хоризонтите на мислене и още повече – да събуди потенциала на възпитаниците на Университета, са добрите преподаватели. Та по-ясно отговорът ми е, че не висшето образование, а добрите му преподаватели отварят вратите. Да влезеш през отворената врата обаче е дело на самия студент. Не винаги тези врати са широки. И слава Богу! Знаем какво е казано за широките врати и широкия път ... в Евангелието. Аз съм срещнала хора, докато съм била студентка, които са докоснали вътрешното ми търсене и интереси и така съм се запалила по заниманията, които и до днес ме вълнуват. Хората, които срещаме, и идеите, които те споделят, са значимите събития във висшето образование. Не толкова образователните програми, хорариуми, предмети и пр. административни параметри са от значение, макар да не трябва да ги подценяваме и в никой случай да ги оставяме без нужните корекции с времето.

    2.      Какво мислите за матурата като вход към университета?

Мнението ми за зрелостните изпити не е еднозначно. Напълно съм наясно, че трябва да има такава форма на оценяване, но в сегашния си вид матурите имат много съществени пропуски. Бих казала дори, че са голямо недоразумение. Проверявала съм матури и смятам, че нито изпитният формат, нито провеждането, нито пък проверяването са на ниво, което да покрие критириите, които има всеки преподавател в СУ. Нешо повече, смятам, че матурите у нас все още са част от демонстративното поведение на МО, че нещата в нашето средно образование се развиват в позитивна посока. В този смисъл намирам сегашното провеждане на матурите като неуспешен опит на образователните администрации. Мисля, че никой не се заблуждава, че този опит е с негативни последици и за висшето образование, защото една отлична оценка от зрелостен изпит всъщност има голяма стойност, въпреки неяснотата какво точно знание стои зад нея. За мен като преподавател, който посреща първокурсниците точно на входа на Университета обаче, има и една позитивна последица от факта, че много от студентите ми са влезли с матура. Това е пъстротата на сегашните ми първокурсници. Повечето от тях не са тясно филологически настроени, а аз приемам това като добра възможност. Защото и аз така съм влязла да уча БФ без да съм имала ориентация и все повече си мисля, че това е било в мой плюс.

Та да се върна отново към матурите. Смятам за неизбежно създаването на сертифициран изпит по БЕЛ, който да бъде подготвен от най-квалифицираните преподаватели в средното и висщето образование. Има добре установени световни практики и е крайно време да направим такъв тип оценяване, както и ясен стандарт на подготовка.

  3.      Доколко са подготвени първокурсниците за това, което им предстои след като преминат прага на университета?

Този въпрос ми прилича на въпроса доколко сме подготвени да сме родители,  да работим, след като се дипломираме, да предпиемем нещо различно и ново в живота си и пр. По същество отговорът на въпроса може да се търси в две посоки: с какви знания и умения учениците влизат в Университета и не по-малко важно – каква е мотивацията и психическата им настройка към самия студентски живот. Всеки студент е с различна готовност да се интегрира и да участва пълноценно в университетския живот. Знанията им са различни, защото идват от различни образователни среди, част от тях нямат никакво понятие от филологическо знание, дори нямат отношение към своето говорене и писане. Има, разбира се, много интересни млади хора. Напоследък забелязвам все повече пишещи сред тях, хора с изследователско отношение и, както може да се предположи, много такива, които искат да се реализират в журналистическите и PR средите. Всички са интересни и ценни сами по себе си. Смятам, че не е толкова важно да се фиксираме кой колко е подготвен. Може да звучи някак нереално, но аз знам, че университетската среда и повечето от преподаватеите могат да дадат такава настройка и ниво на студентите ни, което напълно ги променя за четири години. Въпрос на избор е всеки млад човек да задълбочи и реализира случващата се с него промяна. Трябва да съм честна и да кажа, че има и студенти, които остават невидими за мен. Т.е. не разпознавам какво точно се случва с тях в образователен план, но и това е нормално.

Очаквайте продължението на 09.09.2015г.