Независимостта -

Телевизорът е пуснат. Това е любимото занимание на съпруга ми. Обикновено не се заслушвам. Този път обаче има нещо различно. Новините не звучат минорно. Не са с този равен, леко тревожен тон. Не прилича и на реклами, които те гонят и настигат през девет врати зад десета с техния силен звук и отчетлива реч. Не е филм – няма стрелби, караници, свистящи гуми. Неволно се чувствам като преди около 35-40 години. Леко приповдигнат тон.  За какво ли така развълнувано говорят? Надавам ухо. Интервюират жители на Велико Търново, които вдъхновено и с гордост споделят какво е значението за тях на предстоящия утре празник – деня на Независимостта на България. Да, древната столица с основание ще привлече вниманието на нас, българите. Та нали именно там на 22 септември 1908 цар Фердинанд прочете Манифест за провъзгласяване независимостта на България и тържествено обяви: „…с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" С ентусиазъм Търновци обсъждат как ще се чества този ден в техния град. Почувствах тръпка, същата онази тръпка, която изпитвам винаги, когато слушам или пея химна ни. Чувството на принадлежност към един народ и респект към неговата история.

 

Беше ми любопитно да проверя къде още се организират тържества по случай деня на Независимостта на България. Приятно се изненадах, че във всяка община в страната ни има мероприятия  за отбелязването на празника.  Хубаво е, че където и да сме на тази дата, стига да имаме желание, можем да усетим значението й в българския календар.

 

А само вчера си мислех, че обикновено не се и питаме какво празнуваме. Ето сега, важното е че имаме четири почивни дни, че лятото се оттегля с широко усмихнато слънце, че можем да събуем обувките на ежедневието и да вкусим сладостта на още една макар и малка ваканция. Не съм била права. Убедена съм, че посланието на историята за  22 септември 1908 ще стигне до съзнанието на много от нас.

 

Не знам дали факта, че днес се докоснах до най-старото иглолистно дърво в България  и едно от най-старите дървета в света Байкушевата мура, ме развълнува така дълбоко. Повече от 1300 години то е съпреживявало историята ни. Нека не я забравяме и ние.            

 

                                                                                                                                                                                                                                                        Стелина Дакова

                                                                                                                                                                                                                                                           Икономист