2020-05-23
В Учебен център ТАРА , и особено през лятото, в общуването с децата ставаме свидетели на най-различни емоционални изблици от тяхна страна, което ни връща и в собственото ни детство. И това е добре, защото никой от нас не трябва да забравя, че е бил дете. От тази позиция може би по-добре ще разбираме детските странности и ще сме по-адекватни в реакциите си.
Още от малки се изправяме пред огреничения и забрани, които като възрастни ще наречем „правила“. Правилата улесняват общуването в обществото, но и сковават креативността, която изисква различност, изисква излизане от стандартите.
Как да се родят оригинални хрумвания, ако все вървим по отъпкани пътеки и треперим да не стъпим накриво. Това „криво“ така напомня „напука“ от детството, че ти идва да крещиш. Онзи инат, който е вбесявал родителите ни. Онази упорита съпротива, заради която яко сме си патили от разгневените си бащи. Онзи пубертетски бунт срещу всичко и всеки.
Всичко това „напук“ е и деструктивно, но и градивно. Защото ако упорството е пречупено в ранните години, откъде в зрелите да се вземат инициативните, креативни личности. Счупените в детството камиончета ще превърнат разрушителя на играчки в прекрасен инженер, а упорстващия бунтар - в преуспял с упоритостта си спортист, безнесмен, политик...
Къде тогава е границата между дектруктивното и градивното в ината? Ами в мярката-както във всяко нещо. А тя – Мярката – е и наложена отвън (от обществото), но и вътре в нас (личностен ориентир за Добро и Зло).
Всичко това имаме предвид при общуването с децата в ЛЯТНА ЗАНИМАЛНЯ „ТАРА“. За да израснат силни, самостоятелни, успели хора, децата трябва да бъдат преди всичко обичани. Това, разбира се, не означава глезени. Ако всичко им е разрешено, как децата ще различат Доброто от Лошото, Правилното от Грешното! Но и ако всичко им се забранява, как да са решителни и инициативни!
Съвместно с родителите, екипът на Учебен център ТАРА търси в ежедневното си общуване Път към душата на всяко дете.
НАПУК НА ПРАВИЛАТА!