Как да възпитаваме детето да не се отказва?

В днешно време, без дори да осъзнават, родителите отглеждат поколение, което много лесно се отказва пред трудни и сложни задачи, а същевременно има потенциала да се справи бързо с тях.  Някои психолози дори го наричат „отказващото се поколение“. За него е известно, че не само ще се откаже от нещо по-трудно, но най-вероятно дори няма да опита. Може би бързата ни родителска намеса ги прави плахи, дори възпрепятства всякакви опити за самостоятелни решения. Ние, преподавателите в Учебен център ТАРА, смятаме че децата имат нужда от подкрепа в трудни моменти, но още повече се нуждаят от това да им вдъхваме сили и увереност в собствените им възможности, за да могат в бъдеще сами да преодоляват трудностите по пътя си. А когато те им изглеждат непреодолими, да вярват, че могат да продължат, могат  да успеят, могат да победят. Увереността идва от собствения опит.

В някои съвременни психологически анализи се посочва, че няма по-объркано време да си родител от днешното. В последните години ние- учителите и родителите - имаме достъп до огромно количество теории как да се отглеждат и възпитават деца. Някои от тези теории продължават да се придържат към академичността, други обръщат най-вече внимание на емоциите на децата. Повечето взаимно се отричат. Ние- възпитаващите- обикновено си харесваме някоя теория и я следваме, но психолозите предлагат да се обмисли някакъв хибриден модел на възпитание на децата, който е съчетание между по-свободолюбивия модел на отглеждане на деца и по-строгия. Целта е да се спре най-вече тенденцията да се възпитават деца, които се отказват лесно.

Ето нашите  съвети към родителите:

1. Изграждане на навици чрез ясни правила - имайте споразумение с децата си за изграждане на определени навици – например, да си напишат домашните. Не наблягайте на факта, че трябва да ги приключат, а просто да ги напишат. Важно е да се формулират някакви задачи и да се съблюдава тяхното спазване. Нека имат задачи и в чисто битов план- свои задължителни отговорности вкъщи.
2. Предлагане на няколко избора – желанието за поемане на инициатива би трябвало да подтикне детето да вземе решение, а този модел на поведение ще му бъде полезен при бъдещи вземания на решения. 
3. Насърчаване чрез похвала- прост, но добър метод е този, който следва максимата „Ако не опитам, няма да знам дали съм постъпил правилно“. Децата често трябва да бъдат насърчават да опитат и да превъзмогнат своите притеснения.
4. В живота няма бутон „reset “–  възпитанието на децата не трябва да бъде като видеоигра, в която има бутон за нулиране и започване отначало, когато има трудности. Възпитанието трябва да е последователно и да изгражда ако не победители, то поне личности, които имат желание да опитат да се справят с нещо по-сложно. При децата нещата не са чак толкова страшни, но те не знаят това. Всичко става плашещо, когато децата пораснат, станат възрастни и все още нямат развити нужните умения и начин на мислене за справяне в трудни ситуации.