Интервю с Елка Иванова

- Как продължи образованието Ви и с какво се занимавате в момента? По-трудно ли е, отколкото в училище и защо?
- Това, с което се занимавам в момента, дължа до голяма степен на г-жа Камелия Добрева. Когато се връщам в онези дни, очите ми се пълнят със сълзи на умиление, а сърцето ми забива лудо. Нахлуват спомени за обаянието, човечността, професионализма и артистичността на моята учителка по френски език. Виждам я все така млада, красива, елегантна, усмихната и с галещ слуха тембър. Няма как да не се влюбиш във френския език с такъв преподавател! С какво се занимавам? Аз имитирам нея, а децата – мен. С други думи – в момента съм преподавател по френски език във Френския културен институт в България. Преподавам и в учебен център „Тара” в София, чийто управител е г-жа Марияна Бохотска от град Плевен. Учениците ми са деца от 3 до 103 години, както не без основание се шегувам понякога. Завърших НУП в Софийския университет „ Свети Климент Охридски”, а по-късно в същото учебно заведение се преквалифицирах в учител по френски език и литература. Автор съм на езиковата система за изучаване на френски език „Colibri; mon ami”, предназначена за деца от 7 до 10 години. Системата е в три нива, одобрена е от МОН и в момента се използва в България.

- Кога беше по-лесно - в училище или след това?
- За мен лесно няма. Много ми е дадено в този живот, за което благодаря на Бог: прекрасно семейство, което ме е отгледало и възпитало; добро образование; успешна кариера; чудесен син, с който се гордея; добри ученици, които ме обичат и уважават; и не на последно място - верни приятели, които да ме подкрепят по пътя. Но зад всичко това стои много труд. Някъде четох: „Щастлив е човек, който работи това, което обича; човек, който е направил от хобито си професия. Така той никога не ходи на работа”. Е, аз съм щастлив човек.

- Как изглежда училището ни от гледната точка на ученика, абитуриента, студента, работещия човек? Как се променя визията за образованието след години? Какво остава?
- Когато го видях за първи път, ме побиха тръпки. Видя ми се голямо и страшно. Оказа се и трудно. От гледна точка на студента е солидна основа, върху която лесно и надеждно се гради. А работещият човек би казал „Ех, сега да бях ученик!”

- Какво значи "добър учител" за ученика и след години?
- За да бъде някой добър учител, той първо трябва да бъде добър човек. Важно е да обича и уважава децата, професията и хората по принцип. Трябва да бъде личност, която има какво да даде на другите, иска и знае как да го направи. И най-сетне да притежава задълбочени знания и умения в дадената област. Учителят моделира хора, извайва личности, създава бъдеще.

- Какви не трябва да бъдат учителят и ученикът, за да се случва диалогът между тях?
- За да има диалог, е необходимо взаимно уважение, доверие и желание да опознаеш другия. Не бива да съществува незачитане на чувствата и проблемите на другия.

- Какво мислиш за средното и висшето образование днес и може ли в България да се постигне добра реализация?
- Има какво да се желае от българското образование. Болезнена тема. И все пак надеждата умира последна. Относно реализацията, бих казала Божа работа!

- Сподели приятен и неприятен спомен от училище или пък комичен!
- Физиката е труден предмет. Не е достатъчно да се „зубка”, както казваше г-жа Найденова. Има и сложни задачи за решаване. Кой ти ги разбира?! Хубавото в цялата работа е, че по физика ни преподаваше класната, която много ни обичаше. Това не означава, че нямаше изненадващи контролни и безкомпромисни изпитвания. Но най-веселото беше, че когато положението беше най-критично, след поредното „конско”, г-жа Найденова казваше „Кого да изпитам?... Хайде... Красимир!”. Горкичкият, той си знаеше, че ще бъде пак на дъската. Никой никога не разбра защо Краси носеше кръста на класа. Сигурна съм, че класната не го тормозаше нарочно. Той също го знаеше (защото всеки път му се опростяваше съответната оценка) и понасяше стоически поредното изпитване. Жалко, че тогава нямаше мобилни телефони, за да се запишат всички бисери на Краси и реакциите на класната. Всяко такова изпитване разведряваше обстановката и завършваше с думите на г-жа Найденова „Мили мои, нали знаете, че много си ви обичкам!”
Краят на срока е. В. е между пет и шест по френски език. Предстои му изпитване за оформяне на срочната оценка. Стратегически избира да седи пред мен. През цялото време аз му подсказвам. Изглежда, че мадам Добрева не забелязва нищо. Очевидно е доволна от представянето на В. И му оставя шест за срока. Връщайки бележника, му казва „И да почерпиш Елка за това, че ти изкара шестицата.”?!

- Ако трябва с три думи да характеризираш училището ни, кои са те?
- Необикновено, многолико и престижно или, както е модерно да се казва напоследък, елитно.

- Какво би казала на днешните учители и ученици?
- Скъпи учители, любовта е онова нещо, което, колкото повече раздаваш, толкова повече получаваш! 
Мили ученици, след днес идва утре. Запазете чудните мигове в сърцата си и когато днес се превърне във вчера, ще имате прекрасни спомени.
Но когато утре стане днес, ще имате нужда от знания и умения, за да успеете. Сега е време за сеитба.