Граници на родителската амбиция

Ние като родители сме изживeли своето детство по по-спокоен начин от съвременните деца. Ходили сме на училище сами, сами сме играли на улицата, сами сме преценявали времето си за писане на домашните и извънкласните занимания.

Днес животът ни е много по-динамичен и натоварен: и нашият, и този на децата. Борим се не само за физическото им оцеляване, но и за оцеляването им в една силно конкурентна среда. Още от детската градина ги записваме на английски език, таекуондо или цигулка, дори ги водим на класически концерти за бебета, а връщайки още по-назад - говорим им, докато са в утробата на майката. В училище трябва след като усвоят много добре задължителния материал, да участват и в извънкласни дейности, а нерядко са заети дори и в почивните си дни. Правим го с мисълта, че всичко това е за тяхно добро.

Тази свръхангажираност обаче е плод не само на конкурентната среда, но и на нашата амбициозност. Ако е прекалена, тя често води до стресиране на децата и намразване на всяка занимателна дейност. Къде е тогава границата на родителската амбиция?

Ето няколко съвета, които да не превърнат нашата свръхзагриженост в пречка за развитието на децата ни:

* Не прехвърляйте своите стремежи върху него: това, че ние искаме то да знае поне два езика, да е отличен математик и художник, не означава, че то иска същото. Достатъчно е, опитвайки различни дейности, детето само да прецени кое му харесва и кое не.

* Не го обгрижвайте непременно и изцяло: то е отделна и самостойна личност. Много майки посвещават живота си изцяло на детето. Това го лишава от свобода , а може и да рефлектира върху характера му и да го превърне в несамостоятелен индивид.

* Не използвайте сравнения: те могат да го демотивират. Няма нищо лошо в това да кажете на детето си, че не се справя достатъчно добре по математика, просто не го сравнявайте с останалите. Това ще го обезкуражи. Обратното е не по-малко опасно. Ако то постоянно чува, че е по-добро от останалите, това ще му създаде усещане, че няма накъде да се развива повече, дори може да спре да бъде амбициозно.

* Не принуждавайте детето винаги да се съгласява с вас: то не е ваш подчинен, не е длъжно да мисли като вас. За него най-важно е да получава одобрението ви въпреки "неприемливото“ според вас поведение .

* Не затрупвайте детето с прекомерни ангажименти: то има нужда и от свободно време - да играе на воля, да мечтае, да се фокусира върху собствения си свят.

* Да го обичаме, защитаваме и успокояваме, да усеща нашата ненатрапчива, но постоянна подкрепа - детето ще расте емоционално балансирано и хармонично. Ще търси своите пътища за постигане на мечтите си. И това няма да са нашите мечти, а неговите. И прегръдката ни няма да е задушаваща, а подкрепяща го.