Аз имам една мечта - да създам идеали

"Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни."

"Боен клуб", Чък Паланюк

„Fight club” Chuck Palahniuk

Човек не може да направи избор за много от важните неща в живота си. Не може да избере дали да се роди или не, кога и къде да се роди. Човек не може да избере родителите си, езика си, страната си. Поколение ‘89 не прави изключение – то просто се появи на този свят през 1989 г. и попадна в свят на постоянни промени. Толкова чести и интересни, че ти се иска да изкрещиш :”Пази Боже да живееш в интересно време”.  Поколението, родено през 1989 г., вече чукаме на вратата на големия живот и даже правим плахи стъпки в него. Според повечето психолози, социолози и изобщо специалисти, ангажирани с проблемите на нашето поколение, преходът оставя сериозни белези върху родените в годините на прехода. Голяма част от децата, родени след 1989 г., не знаем какво искаме да постигнем в живота си ( та то и възрастните понякога не знаят). Страхуваме се да си поставим цели, защото дори когато го направим, нямаме или достатъчно умения, или пък хъс не ни достига да ги постигнем. Това създава в нас напрежение, което понякога избива в различни видове агресия. Една част от децата на прехода се спасяваме просто чрез бягство (и емигрирането е бягство). Други се затваряме в себе си и отказваме да следваме каквато и да е житейска стратегия ( това пак е бягство). За трети пък обществено-политичският ангажимент е ненужно комуникиране, доброволно обричане на маргинализация.  Ние сме политически, обществено и професионално пасивни. Агресивното поведение се среща много по-често в нашето поколение, отколкото в предишните. Дали обаче това е по наша вина или просто е наша беда? Ако е вина, чия е тази вина – наша или на поколенията преди нас?

Поколението, което преживя ‘89-та година като част от своята младост, както и своя зрял живот – това поколение го учеха, че с тази промяна историята свършва ( за справка – Френсис Фукуяма). Това обаче се оказа не просто заблуда или грешка, а огромна заблуда и грешка. Оказа се, че историята въобще не е свършила, а по скоро продължава или започва с ново броене – без ориентир, без ценности, без истински стойности. Старите ценности бяха разрушени, нови не бяха създадени – дори се наложиха антиценности. Започна тотална подмяна на стойностите! Разни мимолетни неща ни се представяха като вечни, а материалните стойности ни се представяха като истина от последна истанция. Когато ориентирахме вниманието си върху някоя духовна стойност, просто ни казваха, че това не е стойностно. Стойностно беше единствено това, което може да се пипне с ръка, да се измери с пари, да се постави в банкова сметка. Животът обаче продължава.

Световната финансова и икономическа криза буквално измете тези псевдостойности и ценности и показа тяхната мимолетност ( Исус Христос не беше ли изгонил първо търговците от храма преди да започне да проповядва морални ценности и стойности, които всички повтарят, но дали ги спазват наистина?) Оказа се, че всъщност това не е толкова криза на материалното, криза на финансите, а преди всичко е криза на морала. Неспособността да се покаже кое е истински стойностно, кое трябва да бъде истинският ориентир в живота на младите хора. Тогава защо да се учудваме, че поколение ‘89 е поколение без ориентири, с много проблеми и без визия за бъдещето? Откъде новото поколение да взема пример – от зрелите личности, изгубили вяра, или от наборите, изгубили посока?

Хората казват, че е трудно да се живее във времена на промени: промяната ражда идеи – добри и лоши. В промяната се раждат гени, но и престъпници. Поколение ‘89 е може би най-бързо адаптиращото се към новотостите поколение, защото времето е динамично. Заобиколение сме от високотехнологични машини, оборудвания, софтуерни предизвикателства...Животът ни се е превърнал в един неспиращ „изкуствен интелект”, проектиран да прави всичко, което му кажат и за каквото го настроят. За младото поколение спешните задачи изместиха истински важните и всеки един момент се превърна в кризистен, спешен. Случващото се в България сега е много подобно на това от Западна Европа през 60-те години: "Следвоенното поколение в Европа - оцеляващите, възстановяващите се, забравиха за децата си. Опитаха се механично да им припишат собствените си ценности, но те отказаха да ги приемат".

Промяната обърква, тя създава хаос и неуредици. Промяната ни кара да се приспособим към един нов начин на живот. В цялата тази кипяща промяна ние изгубихме идеалите си: по-малко мечтаем, а повече живеем за мига! За съжаление не търсим и не копнеем за непреходното, наситено с духовни стойности, а гоним временни материални придобивки. . Тази безумна смесица от консумативизъм, живот в интернет и мутренско-чалгаджийски културни влияния формира средата, в която ние намерихме себе си.

Според социолога Живко Георгиев нашето поколение страда от социален аутизъм, не може да води диалог, не знае как да постига целите си и като следствие може да бъде лесно манипулирано. Според изследванията, в които Живко Георгиев е участвал, единственият социализиращ фактор за нас е консуматорското общество: "Потребителската вълна намери най-верните си последователи точно в тази група", казва той.

Ние нямаме дарба, защото правим всичко, но не и по изключителен начин, а роботизирани от сивото ежедневие. Всеки от нас търси своя талант, но вижда, че не се отличава от останалите, след което се примирява с мисълта, че така е писано, а не защото има изход и такъв винаги може да се намери. Ние по-малко четем, повече гледаме (телевизия, кино). Приказваме повече, отколкото слушаме. Не разбираме себе си, но твърдим, че разбираме другите (Вдъхновено от Джордж Карлин – „Истинските неща в живота”). Притеснението ми е, че поколение ‘89 е поколение на работници – работници без цел и посока, без ясна и точна мисъл, лишени от малкото разум, различаващ нас хората от животните. Ако това е така обаче, дали малцинството ‘89, преоткрило своят път, отворило широко своя поглед за иновациите, има шанс за мечти или е обречено на живот без идеали в свят без ценности?

И така нашето поколение не само чука на вратата, но и носи заложените от предците ни мини (социални, прихологически, финансови, политически). Има ли обаче какво да направим за себе си, за да не платим прекалено висока цена за собствените си грешки и за грешките на предшестващите ни поколения?

Поколение ‘89 не избра  да се роди и да стане поколение ‘89 – това не зависеше от него. От него обаче зависи то да приеме ситуацията или да я отхвърли. Поколението трябва да избере какво да направи с живота си, как да го изживее... Крайно време е ние да се превърнем от експерти по оцеляване в хора, които истински живеят и ценят съществуването си. Пораженията във финансите, в икономиката, дори в политиката винаги могат да се оправят – въпрос на време! За да се поправят обаче е нужно ние да имаме ориентир и значими духовни ценности, които да ни насочват в екзистенциалното ни съществуване. За това аз мечтая за идеал, както са мечтали и са имали велики идеали Бащите на обединена Европа ( Роберт Шуман – „Обединена Европа без война”; Мечтата на генерал Дюгол за обединена Европа от Атлантика до Урал). Всички велики хора, бащите на Европа, са били велики не само за направените неща от тях, а преди всичко заради великите си мечти, които са ни помогнали да живеем в обединена и тепърва обединяваща се Европа. Тези стойностни хора са знаели, че техните мечти ще останат за тях самите само мечти, но че техните дела и мечти ще дарят бъдещите поколения с реални възможности и ценности. Нашият идеал е идеал за свят, който да бъде изпълнен с истински европейски стойности: Демократичността на Сократ, Любопитството на Одисей, Уважението на Аристотел към науката, Ренесансовият дух на Леонардо, Откривателството на Магелан и Колумб, Преклонението на Декарт пред разума, Толерантността на Еразъм и Волтер, Идеала на А.Фергюсън на гражданското общество, Солидарността – „За вашата и за нашата свобода”. Всички тези идеали са осъзнати чрез много тежък исторически опит. Тези ценности трябва да се адаптират към новия свят, изпълнен с динамичност и неопределеност, и да се превърнат в идеали за всички.  Обединено, поколение ‘89 ще има ясна светлина, която да следва. Ако не сме способни да го направим заради самите нас, то нека го направим за нашите деца и внуци! Те трябва да имат шанса да се родят в един по-нормален, по-добър, по-справедлив, по-морален и най-вече – пълен с идеали свят!

Родена: 12.12.1989

Даниела Милева, студент в УНСС.

С това есе авторът участва в конкурс за млади хора от Централна и Източна Европа, с който конкурс на тема „Роден/а през 1989 г.” се отбелязват историческите събитията от есента на 1989 г.